Все пак, обичам да те виждам ден през  ден.

Имаш чара и усмивката на дете.

В теб живее  човек, който ми харесва,

а  аз искам да стигна до него час по-скоро.

Не бързам, защото не трябва,

не искам,защото си права.

Времето ще покаже и дните ще проговорят сами,

а до тогава ще споделям с теб малки мигове.

Мигове в главата ми,в който сме усмихнати,

поне това можем да имаме винаги.

Дори да не си моя аз пак ще ти се радвам,

защото харесвам в теб нещата, които те правят такава,

красива, умна и така желана.

И ти няма да разбереш какво е станало,

Защото надали ще ти кажа, че това е за теб.

Но не е тайна, ако някога ме попиташ,

Ще ти кажа и ще те прегърна.