180 секунди

 

Края на април, 1876

 

Изстрел.

Още един.

-          -Огън! – извика Христо – Създайте впечатление, че сме повече. Зареждайте по-бързо.Огън!

Иззад прогнилия дънер на поляната се чуваха разгневени викове на турски. Разгневени, но уплашени, сякаш са били изненадани от нещо, нападнати от така вярното им куче.

-          -Христо, те са три пъти повече, не можем да ги заблуждаваме вечно! Фишеците са на свършване! – изкрещява румънеца.

-          -Даде ли клетва, че ще умреш ако трябва ,бе, страхливец!? ДАДЕ ЛИ?!

Румънеца се сепва, зарежда и продължава стрелбата.

Румънеца – това всъщност е Иван, който не е румънец, а богат, търговец от Крайова. Той се присъедини към структурата на IV-ти революционен окръг. С всичките си пари и живота си.

Иван стреля по синия ръкав,подаващ се отстрани на дънера. Дребна фигура пада и започва да се гърчи.

-          -Стояне! Стояне! Довърши го! Бързо! – провиква се Иван към мен.

Поглеждам към гърчещата се фигура, прицелвам се и стрелям. Фигурата спира да се гърчи, последна конвулсия и повече не трепва. Мъртъв е.

-          -Хм..-замислено промърморва Иван.. – Хайде, бе, Иване! Ще ни изколят като добитък! – изкрещява вече истерично Христо.

                В този момент той трепва, поглежда опулено гърдите си и ги докосва с ръка. Ярко червен цвят обагря пръстите му, поглежда към нас и ние гледаме към него, сякаш му се иска да изкрещи, а не може. Посочва към дънера, бавно се сгромолясва и повече не става.

-          -Братя,вадете сабите! – изпищява дребен слаб младеж на около четири метра от мен – Джендо.

Джендо е тъмно рус, с пепелява кожа и огромни зелени очи. Учил две години в Германия, и още толкова в Русия. Дойде заедно с Иван от Крайова. Наистина смел, но глупав.

-          -Ти луд ли си, бе – извиква гигантът до мен – я продължавай да стреляш!

В този момент всички започваме да стреляме в последен отчаян напън, с последните ни фишеци.

Забелязвам нещо ужасяващо от лявата ми страна. Двайсетина сини фигури тичат на около петдесет метра от нас. Чувам че не съм само аз.

-          -Братя! Бягайте! Бягайте! Ще ни изтребят! Спасявайте се, братя! – извиква огромният  Здравко.

 

Здравко е читиридесет годишен здрав селянин от Заарско. С  една мечта – свободата.

За момент всички замръзваме. Десетки куршуми изпищяват край нас. Сини фигури се появяват и от ляво.

-          -Към гората! Бързо!

В този момент всички се втурваме към близките дървета. Въодушавени викове се чуват зад нас.

-          -Гяури – изкрещява някой зад нас – гяури!

Джендо, тичащ няколко метра пред мен вади сабята си и се втурва назад към виковете. Не поглеждам  след него. Чувам няколко изстрела вкупом,  вик и звук от мачкаща се суха шума.

 

Продължавам да бягам, чувствайки се сякаш дробовете ми ще експлодират. Бягам..сякаш заради самия бяг. Ослушвам се около себе си и чувам само собствените си стъпки в сухите листа.

Спирам и се обръщам назад. Не съм тичал дори сто метра. Виждам телата на другите четници безжизнени на малко разстояние едно от друго. Поглеждам турците. Тичат наведени в обща група. Този най-близо до мен направи знак с ръка и всички спират – значи все пак щяхме да умрем – казвам полугласно. Виждам черното отверстие на цевта. Искам да извикам високо, но не мога, има още толкова много неща, които да кажа, бързо и високо...Едва усещам куршума. Виждам пред себе си само трева – някакво цвете близо до очите ми, полусмачкано, с червеникаво венче и нежни листенца. Цветето става все по-голямо и по-голямо, сякаш това ми се е случвало и преди, но не помня кога. Цветето затрептява, самотно изправено на хоризонта, безмълвно, само за себе си, излъчващо последна утеха и целият мир и свобода на света, то става по-голямо и по-голямо, изпълва цялото небе.

Какво има да се коментира..?Ясно е!!!

Кое по-точно?

избягаха не само заради парите, а защото искаха да живеят в предсказуемо, нормално общество с върховенство на закона, което да имат свобода и сиурност. Проблемът им е, че не осъзнаха, че това трябва да се построи тук, не осъзнаха дълга към дедите си.

според мен това да живееш като скот е достатъчно наказание за тях..

В Брюксел,Маастрихт и Страсбург мирише на Шанел,лукса е гарантин,а парите са безчет и завинаги...Щото електоратът им е верен до гроб!Да са живи и здрави и да яхат още дълги години българският народ!Народът си го заслужава!

за някои това е цел в живота...
Не го заслужаваме от гледна точка на историята...
Заслужава ме го, заради това, че сме такива.
което е достатъчно... :/

Пра-пра-пра-пра внука на Стоян не бяга от свободата , а бяга от една клоака наречена държава която винаги е била робство! Момчето бяга към истинската реалната свобода. Свободата не е в държавата, а извън нея глупчовци! Именно там! Свободата е САМ ДА СИ СВОБОДЕН! Никой не може да е свободен колективно! ФАКТ! Тази страна окончателно загина на 9 септември 1944 година, но и преди това не беше мнбого жива. Всъщност тези загинали за свободата на България са най-излъганите! Но и те самите са си виновни! Защото не са го домислили, а Левски умря. Ако Левски бе освободил България и бе жив ...можеше...пак казвам МОЖЕШЕ...България да е велика държава. Но дори тогава е оклончиво с народният манталитет....защото горе добър пример е даден като в някой американски екшън, ама реалностите са други, а те са, че акъла не се е ценял и простотията е била много, както и повсеместните бандитски и терористични действия!

аха...
На всеки му е позволено да е тъп по природа..
аз не искам да мислиш като мен, а просто да го правиш малко по-често от колкото си ползваш ципа на панталона.