Моята звезда

Моята звезда е с мен във вечността  

гори в мене

изгаря...

Казва ми: "-Почакай, прости,

дълъг път ни предстои"

 

Моята звезда звучи в нощта

Тя огън в мене пали,

но  светлината й –

                                не озарява.

Лъчите й –

                                не топлят.

 

В далечните земи ме води тя

и никога не казва  "Да."

А защо на чудо не се надявам аз?

Неще ми подари и капка топлина.

Никому  не дава топлина.

Затова я обичам  ..

 

 

А тя

не отговаря...

 

Блести в гърдите моята звезда

Кръг след кръг

              рисува тя.

 

Летим с нея двама.

Пеем за всичко и нищо.

За това как отиваме
в далечните земи

 

 

Виждайки я - 

 

всички

горко

заплакват...

 

 

 А никого не озарява моята звезда

 

Никого не топли тя

 води ни към заветна цел една

И казва : "-Прости, прощавай...

този край напускам аз"

 

 

Повтаря тя единичък свой разказ

 

Как отлита от мен и  напуска ме

 

завинаги.

Така ме пази моята звезда...

 

 

 

 

 

Тамън мислех да те питам кога ще постнеш нещо ново,ама ти си ме изпреварил : ) Не знаех,че пишеш и стихотворения..Мн е хубаво.Малко ми се стори,че е написано като за жена ...